Когато безпокойството поеме управлението

Всички се тревожим. Тревогата ни подсказва, че нещо е важно за нас — изпит, здравето на близък човек, работа, която искаме да свършим добре. Понякога обаче безпокойството спира да бъде сигнал и се превръща във фонов шум, който не стихва.

Полезна и изтощителна тревога

Полезната тревога обикновено е свързана с конкретен проблем и ни подтиква към действие: подготвяме се, питаме, планираме. Изтощителната тревога се върти в кръг. Тя прескача от една възможна беда към друга и рядко води до решение — само до още въпроси „ами ако…“.

Какво може да помогне

Забележи, без да спориш. Вместо да се опитваш да убедиш себе си, че няма от какво да се тревожиш, опитай просто да назовеш случващото се: „Отново мисля за най-лошия сценарий.“ Самото назоваване често създава малко дистанция.

Върни вниманието към тялото. Бавното издишване, усещането на стъпалата на пода или няколко минути разходка могат да успокоят физическото напрежение, което подхранва мислите.

Отдели време за тревогите. Някои хора намират за полезно да си определят кратко време през деня, в което съзнателно да помислят за притесненията си — и да ги „отлагат“ дотогава, когато се появят в друг момент.

Кога да потърсиш подкрепа

Ако безпокойството пречи на съня ти, на работата или на отношенията, или ако започваш да избягваш все повече ситуации, може да е време да поговориш с психолог. Не е нужно да чакаш нещата да станат много трудни.

Този текст е с информационна цел и не замества индивидуална консултация.